Количка
0 продукта
 
Препоръчани
 

Лекарят за нанопептидите

 

     Пептидите са много къси (кратки) белтъчини. Размерът им е само 1 нм, затова с пълно право могат да се отнесат към наносвета. Както е известно, белтъчините се състоят от аминокиселини, като веригата от звената може да бъде с различна дължина: дълги, които съдържат десетки аминокиселини, и къси (кратки) – които имат само 2–3 звена. Именно това са пептидите. В организма пептидите са „информационните“ пратеници, които пренасят информацията от една клетка към друга, за да може всичко в организма да се извършва добре и както следва.

 

     Животът съществува благодарение на две молекули: белтъчини от пептиди, които носят информацията, и ДНК, която е матрица и сама по себе си не е активна. При съединяването на пептидите с един или друг участък от ДНК, т.е. с даден участък на гена, възниква синтез на специфични белтъчини, възниква и живот. Клетките произвеждат белтъчини от определен тип. Когато една клетка работи добре, тогава и целият орган работи добре. Ако се появи отказ или нарушение, нарушава се и работата на целия орган, което води до заболяване. Разбира се, болестите могат да се лекуват, а в организма да се въведат липсващите вещества. Но тогава клетката съвсем ще забави своите функции и напълно ще престане да работи. Затова трябва да ú се изпращат т.нар. пратеници мисионери – пептиди, които ще накарат клетката да работи. Организмът ще се самоизлекува.

     Във всеки един орган се съдържа запас от резервни стволови клетки. Ако този резервен фонд се реализира равномерно, тогава човек доживява до 100–110 години. Всички пептиди имат своята тясна специализация. За всяка тъкан отговаря определен пептид: за белите дробове – белодробен, за черния дроб – чернодробен, за мозъка – мозъчен, и така нататък.

    Пептидите са еднакви за всички млекопитаещи. Затова, ако се вземе пептид от теле и се въведе на човек, слон или куче, нашият организъм и организмът на животните ще го приеме като собствен, сроден. Основният проблем в такива случаи обаче е, че трябва да се научим да извличаме пептидите от органите на животните. И тази технология е изобретена още през 1971 г. във Военномедицинската академия на професорите Владимир Хавинсон и Вячеслав Морозов.

    Нанотехнологията предоставя на хората умни биопродукти, за които няма противопоказания, те не могат да предизвикат странични реакции, не могат да се предозират – нанопептидите са феноменално средство за ревитализация на ДНК ниво, каквото човечеството не е притежавало досега. Те могат да се съчетават с всякакви хранителни и лекарствени режими и да се ползват при всякакви условия на социалната и природната среда. Пътищата за въвеждане са естествени и достъпни за всеки – просто трябва да бъдат погълнати с храната, не се повлияват от процеса на храносмилане и отиват там, закъдето са предназначени, а при втриване в кожата през междуклетъчните пространства проникват във вътрешната среда и отново целенасочено изпълняват възстановителните си задачи.

     От авторите и изследователите е осъществен фантастичен на пръв поглед процес – коригиран е видовият предел на програмирания живот на човешкия род на ниво Homosapiens с около 40–42%. Нашата планета е в процес на реструктуризация, изменени са параметрите на базови физически константи за биологичните процеси – Шуман резонансът след 1980 г., динамиката на магнитното поле на Земята, слънчевият спектър на излъчване, техногенно създаденият вълнов фон, за който учените казват, че нашата планета отстрани прилича на слънце, замърсяванията, климатични и геотектонични аномалии. Отделният човек трябва да се адаптира в тези реалности, но за целта трябва да е жив и максимално здрав.

     Институционалната медицина регистрира и отчита известни досега и нови проблеми с човешкото психическо и физическо здраве и изобщо не реагира на станалите достъпни нови възможности за ревитализация. Независимо от започващото стареене след 27 години активният творчески живот реално може да бъде продължен до 90–110 години, а това вече значи друго функционално и социално състояние за човешките индивиди. Ползата от нанопептидите придобива много други измерения. Практически става възможна ревитализацията на всички органи и системи и поддържане на функционалното им състояние независимо от непрекъснатото въздействие на увреждащите фактори. С подходящ по количество и продължителност внос на нанопептиди в организма могат да се ревитализират тъкани, органи, системи и процеси.

     След появата на микроскопа и изясняване на клетъчната структура на тъкани и органи в патологията на паренхимните органи се разчиташе само на остатъчните компенсаторни възможности на бъбреците, черния дроб, сърцето или мозъка. С помощта на нанопептидната ревитализация функционалното бъдеще може да има конкретна благоприятна перспектива и съвсем друго качествено измерение.

     Честотата на уврежданията на опорно-двигателния апарат е толкова висока, че почти няма хора без проблеми. Приведеният човек, свитите артритни колене и крака, които при движение могат само да се влачат – след две седмици приложение на нанопептиди се изправя и пристъпва на пети и пръсти. Толкова тежка е деформацията на поясните прешлени, че няколко месеца почти на легло, с 2–3 излизания от дома – и изведнъж след 5–7-дневна ревитализация се извървява голямо разстояние. Единствената заслуга е на нанопептидните комплекси, които са преодолели дори негативните последствия на продължителната противовъзпалителна терапия.

     Ендокринната система на човека е много сложна за контрол, а с нея са свързани фундаментални за съществуването процеси. Заслугата на нанопептидната технология е, че единствено тя дава възможност за естествена регулация на функционалните механизми и метаболитни процеси. Практика в много държави по света е да се въвежда лятно часово време. С този факт се активират социални предпоставки за увреждане на мелатониновия синтез от пинеалната жлеза, защото той е часово зависим от нощния режим, в който се намира човешкият индивид. Сигурно е, че много хора ще се окажат в такава зависимост, ще декомпенсират с комплексната си регулация и ще се разболеят. Като баланс на правителствата, които се стараят да увреждат населението си, нанопептидната наука и технология предоставя уникалната, неизвестна за света, възможност за всеобхватна каскадна невроендокринна регулация на физиологията на всеки човешки организъм независимо от изходното му състояние.

     В контекста на невроендокринната регулация е възможността за ревитализация независимо от разликите на мъжката и женската пикочно-полова система, дори може да се стигне до корекция на вродени аномалии, нещо, което институционалната медицина дори не може да си представи, а решението е предоставено на хората.

     Особено, най-важно е значението на централната и периферната нервна система. Затова всеки инсулт се превръща в лична и семейна трагедия, обикновено се прави опит за рехабилитация – раздвижване, и всичко остава до постигнатото ниво. В такива и в други случаи на функционални и ментални увреждания нанопептидите са незаменими, а постигнатата ревитализация на мозъка и периферните нерви задължително води до друго качество на живот. Възрастният, прекарал инсулт, човек остава с дезориентация, с тежки проблеми в говора и с ограничени двигателни възможности, трябва непрекъснато да е под контрол на близките си, а след приложените нанопептиди рядко не си спомня някоя дума, започва да се движи самостоятелно, може да престоява сам у дома или на вилата за радост на собственото си семейство и останалите близки.

    Сърцето, черният и белите дробове, бъбреците и всички други паренхимни органи могат да се възстановяват с нанопептидните комплекси независимо от причините за увреждането и етапа в развитието на патологията.

     За съжаление в човешката патология има много болестни състояния и диагнози, които се приемат като присъда. Ужасът и отчаянието на болния и на близките му не могат да се измерят. Без значение каква е причината – онкология, дегенерация, декомпенсация, имунни проблеми и т.н. – благодарение на нанопептидите човечеството има алтернатива и до хората трябва да стигне знанието например за това, че възстановената имунна система ще значи възстановена защита и независимост в сложното всекидневие за всеки.

     Знанието, информацията са особен феномен, съпътстващ съществуването на всеки човек. Познаването на нанопептидите би освободило и здравия, и болния от зависимостта на формите на здравеопазване. Почти никой не се консултира с лекар, за да вземе аналгин, витамин С или аспирин. Всеки сам може да определи проблемите си (може да са нужни и изследвания) и да вземе необходимите му за ревитализация нанопептиди – те нямат странични ефекти, нямат противопоказания, нямат предозиране.

     Реално съществуващ проблем е и „феноменът на необучаемост“. Дипломираният специалист не е учил за нещо, не е прочел и за него такъв факт не може да съществува. Както и да се обяснява на такива слушатели, крайният резултат винаги е един – „ефектът на рикоширащото знание“. За чест и слава на откривателите и производителите нанопептидите и като наука, и като реализация са много над стандартните представи на научната общност. Значи не по-малка ще е заслугата за популяризирането на ефективността от този пробив, даващ ново качество на човешкото съществуване.

    Множеството резултати от генетични изследвания показват активирани кодони, структурирани нови гени, акценти за безсмъртието и вечната младост на стволови клетки, растителни гени, които могат да прекодират гени на млекопитаещи. Нанопептидната ревитализация създава база и възможности за още по-ефективно възстановяване на човешкото здраве и живот. Осъществява се уникален процес на биорегулация – понижението на функциите се регулира с растеж, а преактивирането – с намаляване до постигане на равновесие. Така дегенерацията се оказва под контрол, а функционалното състояние на организма започва да съответства на много по-млада функционална биологична възраст.

     Учените изследователи и производителите на нанопептидните комплекси реализираха пробив в науката и високите технологии, като предоставиха на човечеството възможност за съществуване в друга реалност. Следва тази възможност да бъде осъзната, адаптирана към различните социални условия и най-широко използвана в осигуряването на здраве и дълъг, активен творчески живот. С нанопептидната медицина това може да се осъществи от всеки отделен човек, а човечеството като цяло дължи благодарност и признателност на откривателите, производителите и разпространителите на нанопептидното богатство.

Д-Р МИЛАНОВ